Христо Смирненски          Да спрат фабричните комини    и всеки черен

Христо Смирненски
 
    

    Да спрат фабричните комини
    и всеки черен труд да спре,
    и туй намръщено море
    от морни плебеи и робини
    да озари и приласкай
    усмивката на първи май!

     

    Зората пурпурна всетява
    гибелта на тягостната нощ
    и новий ден с всевластна мощност
    горите тъмни озарява.
    И всеки негов лъч сияй
    с надвит вик на първи май.

     

    О, морни бледолики братя,
    камбанен вик лети над нас,
    вестяващ оня ярък час,
    когато в огнена отплата
    успеха ще увенчай
    пламтящий меч на първи май.

     

    Когато в черните грамади
    на рухващия кървясъл храм
    ще изградим, измежду пушек и жар,
    измежду трупове и барикади,
    с церемониален химн на първи май
    упования земен парадайс...

     

    Да стихнат трепетните грижи,
    о, морни братя и сестри,
    и отдих свят да зацари
    в прихлупените мрачни хижи.
    И дано в тях да възсияй
    усмивката на първи май!